до почитаемия софийски окръжен съд
Писмена защита
от Гео Милев, София, подсъдим по угл. д. 249/925, III угл. oтд.
Господа съдии,
Моля ви да бъда oправдан по следните съображения :
1. Поемата ми «Септември» се инкриминира и се иска наказанието ми по чл. 5 от Закона за защита на държавата, и то текста на тоя член по закона от 25. I. 1924 г. След тая дата обаче с чл. 5 от Закона за изменение и допълнение Закона за защита на държавата (Държавенвестник, бр. 278 от 16. III. 1925) въпросният чл. 5 бе отменен, следователно по него не мога да бъда наказан по сила на чл. 1 от наказателния закон. С отменяване един закон, който е предвиждал и наказвал известно деяние, премахва се наказателно-правната норма, която прави престъпно и наказуемо това деяние, и последното става ненаказуемо, макар и да бъде извършено при режима на отменения закон, защото следва да се приложи по-новият, който, като прави да отпада престъпността на деянието, се явява по-мек от стария (отменения) — Справка фон Лист, Учебник по наказателно право, Обща част, стр. 56. В конкретния случай без значение е обстоятелството дали законът от 16 март 925, общо взет, е по-строг или по-мек от стария. Той е безспорно по-мек по отношение състава, под който се подвежда моето деяние, защото тоя състав се премахва (отменява). Действително с чл. 19 на същия закон от 16. III. 925 се създава нов престъпен състав,''подобен на оня, предвиден в отменения чл. 5, обаче новият чл. 19 е неприложим по сила на чл. 2, алинея I от Наказателния закон, защото няма обратна сила. А при това дори и по новия чл. 19 се наказва деянието, ако е извършено по предвидения в новия чл. 6 начин- т. е. устно, писмено или чрез печатно произведение, но не и чрез художествено произведение, каквото е инкриминираната моя поема и както предвиждаше отмененият чл. 5.
Много естествено е, че с новия закон законодателят е искал да ограничи отговорността на писателите—автори на художествени произведения — и затова отделя тия произведения от категорията па другите печатни такива, в които ги бе поставил по стария чл. 5 и затова създал текста на новия чл. 7, в който се определят други елементи за инкриминиране художествени произведения, при което текстът на чл. 7 значително по-малко стеснява свободата на писателя. А законодателят бе длъжен да скъпи тая свобода, защото за развитието на родното изкуство тя е първото необходимо условие.
2. Независимо от гореизложеното поемата ми не съдържа елементи на престъпление нито по стария чл. 7, нито по новите 7 и 19 (неприложими като нови) от Закона за защита на държавата. Ни дума, ни ред, ни пасаж от нея не оправдава създаването на нелегални организации, не възхвалява терористични действия, а само описва, рисува картината на събитията, станали преди създаването на тоя закон — събития печални и трагични, които не могат да останат скрити от погледа на писателя художник и да не привлекат перото му. А как се описва известно събитие, това зависи от художествения похват и способностите на автора и не влиза в оценката на съдилищата и властите. Не може от автора, колкото и обективен да е, да се иска да скрие съвсем своите чувства при рисуването на картината. Един вижда нещата, които изобразява, в една светлина, друг в малко по-друг колорит или нюанс. Събития като описаните не могат да не извикат чувство у писателя. Но в моята поема аз все пак съм се старал и съм успял да не влагам мои чувства, нито мои идеи, а да опиша, да изобразя стихията на стълкновението, кървавата жестокост на развилите се борби, без да си поставям някаква друга цел — да давам преценка на събитията. Най-много може да бъде вменено в «грях» на перото ми, че е описало картина, която може да буди у читателя състрадание към пострадалите в тая кървава стихия и възмущение от жестоките средства на борбата. Във време на озлобление, на настървеност аз описах станалите събития, без да преследвам цели. Но нарисуваната картина трябва да засегне само струната на човешките чувства у читателя; да възбуди отвращение от кървите (стр. 221: «Смърт, убийство, кръв! Докога, докога?»); да събуди надежда, че ще настане край на кръвопролитията и ще настъпи човещина и благоденствие (краят на поемата). Но обстоятелството, че картината буди подобни чувства, не може да ми се вмени във вина, нито е моя голяма заслуга — у всеки човек тая поема и нарисуваната в нея картина не ще събуди еднакви чувства. Зависи от психиката, културата и характера на читателя. Следов. «целта», която е движила перото ми, е обикновена «цел» на всяко художествено произведение — да изобрази събития, действия, чувства, мисли (които не са мисли и чувства на автора, а на героите), без да се грижи за начина, по който това изображение ще се възприеме от разните читатели. Оценката пък на отделните думи, термини, изрази подлежи да се разглежда не от углавния съд, а само от литературната критика. Законът не бива и сигурно не иска да се вмесва в «Святая святих» на писателското творчество и ще бъде печален куриоз в историята на родното изкуство, ако се инкриминират изрази като тия, които съм употребил в поемата си. При това подборът на думите до голяма степен става несъзнателно, в процеса на творчеството, под влияние на подсъзнателните внушения на писателя в момента на вдъхновението. Може ли тогава да се говори за умисъл в юридически смисъл и да се вмени в углавна вина подборът на думите, изразите, средствата, формите на описанието? В случая имаме една поема, която дори не е лирическа и не изразява чувствата на автора, а колко по-малко мисли, идеи, преценки, одобрения или възхваления.
Господа съдии,
За честта на българското правосъдие не произнасяйте осъдителна присъда, защото с нея бихте нанесли удар, рана, петно върху родното изкуство и неговото развитие. Изкуството цъфти само на почвата на свободата. Не стеснявайте писателя, за да не убивате изкуството!
София, 14. V. 1925 .
С почит: Гео Милев
Същият ден Гео Милев е осъден на 1 година строг тъмничен затвор за поемата "Септември", на другия ден е арестуван и следите му се губят...
